ЗА KЛУБ RANGDO

Тук ще Ви разкажа какво е Рангдо и защо избрах Рангдо за име на нашия клуб

В древността, на корейския полуостров е имало няколко царства, като най-известните от тях били Sila, Koguryo и Baekche. Всички те възникнали около 100 години преди новата ера. По това време възниква и започва да се използва Те Кион – оригиналното корейско бойно изкуство и най-висшето от всички изкуства за водене на ръкопашен бой, които се практикували на полуострова. Практикуването на Те Кион тръгва от Koguryo, но най-голяма заслуга за развитието му имат благородниците от елитния кралски орден Хуа-Ранг на царство Sila, което създало орден от млади аристократи, съставени от цвета на нацията. Това били млади мъже, синове на благородници, обучени всестранно – философия, етика, точни науки, медицина, Конфуцианство, поезия, военни дисциплини – стрелба, езда, бой с меч и Те Кион. Наричали се ХУА РАНГ – цветя на младостта. Това бил най-елитния корпус от млади рицари от древността до днес. Всички хуа-ранги били изключителни личности и оставили богато наследство и изтънчена култура. Същевременно били най-добрите бойци, известни не само със своята сила и твърдост, но и със своето благородство и човечност. Легенди се носят и до днес за тях и гордия им дух, мъдрото им управление и далновиността им… Уменията на тези млади рицари били ненадминати, но най-вече се откроявала духовната им красота и спазването на етичният кодекс на Хуарангите, който изисквал пет основни правила на поведение:

1. Да си лоялен към собствената си страна

2. Да уважаваш родителите си и да изпълняваш заръките им

3. Да бъдеш верен приятел

4. Никога да не отстъпваш в битка и да не се предаваш

5. Никога да не убиваш несправедливо

И те ги спазвали безпрекословно! И когато се борели срещу непрекъснатите набези на японски пирати и врагове на Корея, и когато участвали в ежегодните първенства по Те Кион, където демонстрирали смайващи умения. Младите и снажни благородници притежавали страхотна вътрешна сила и техниките, научени от старите майстори и доразвити от тях имали опустошителна мощ. Тъй като те смятали, че ръцете са прекалено ценни за да се използват в битка, притежавали невероятни умения с крака. Използвали ръцете за да балансират тялото, но и за да прилагат различни захвати, както и за страховити удари. Но Хуарангите никога не злоупотребявали с уменията си. Те притежавали почти магическа способност да лекуват, да печелят битката още преди да е започнала. Хуарангите били като средновековните рицари, но много преди те да са се родили. Естествено, имали оръженосци, които били с тях непрекъснато и освен всичко останало, били и добри техни приятели. Наричали ги РАНГДО и съставлявали голяма част от кралския орден.

Така думата РАНГДО, е използвана в името на нашия клуб, в един по-широк смисъл и означава най-общо казано: ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА Хуарангите.

Нека да спазваме правилата на Хуарангите, но отнесени към нашия живот: да уважаваме родителите си, братята и сестрите си, семейството, възрастните хора, да сме честни един с друг, да сме лоялни към приятелите си, да не допускаме несправедливости в живота си, да сме лоялни към училището и учителите си, да сме с несломим дух, винаги да завършваме каквото сме започнали. Това е Таекуондо като начин на живот, а не нещо от книгите, което няма връзка с реалността. Аз искам доколкото мога да работя в насока създаване на поколение от млади хора, възпитани в традиционни ценности и пълноценни личности, способни да се справят с всяка ситуация.

Текст: Марин Чешмеджиев

ИНСТРУКТОР МАРИН ЧЕШМЕДЖИЕВ

тел. 0884/098 100; тел. 0898/644 224**************** e-mail: rangdo@taekwondo-wtf.com

Казвам се Марин Чешмеджиев и съм главен инструктор на спортен клуб по Таекуондо WTF „РАНГДО”. Когато бях 8 годишен – изнежено и болнаво хлапе, баща ми ме заведе на тренировка по Карате – Киокушинкай, в една полу-легална група (бойни изкуства преди 1989 г. в България се тренираха само в структурите на МВР и специалните служби), под ръководството на г-н Тодор Гърнев. Много силно впечатление ми направи дисциплината и волята, които се изискваха да тренираш Карате – синоним на бойно изкуство тогава. Започнах да тренирам с големите, шиха ми кимоно по поръчка – още го пазя някъде :). И сега помня всичко, което съм научил там! Но тренировките бяха късно вечер и доста изтощителни. Затова прекъснах след няколко месеца и се записах да тренирам САМБО в зала „БОНСИСТ”, където отново бях най-малкият ученик. Батковците – студенти, си тренираха по двойки, а аз се борех с един огромен изкуствен човек, на който упражнявах различни хвърляния. И така, до момента в който видях Таекуондо по телевизията (беше в предаването „Добро утро”). Видях демонстрация на Севернокорейския отбор по ITF. Останах поразен от перфектните ритници, скокове, комбинациите, които майсторите правеха, от техниките, с които чупеха различни твърди предмети, от самозащитата и ръкопашния бой, които демонстрираха. Това беше Таекуондо ITF, но до тогава в България не беше много ясна разликата в различните федерации. После се чу за майстор Ким Унг Чол. Той правеше демонстрации, обикаляше страната, разпространяваше бойното изкуство и събра доста хора. Беше изключително добър и впечатляваше определено. Все още ситуацията беше такава, че на него му се налагаше да се дегизира и да пребивава нелегално в страната. Минаха няколко години, преди да стане преподавател в НСА. Мислех да започна да тренирам Таекуондо при него, но някак си не се получи. Просто един ден видях Таекуондо WTF по „Евроспорт” и динамиката ме порази. Бързо, силно, точно, елегантно. Удари с пълна сила и скорост. Не бях виждал такава добра игра с крака, нито подобно нещо до тогава в България. Пак с помощта на баща ми открих, че има клуб по WTF в София. Отидох да погледам и…останах там! Започнах да се занимавам сериозно с Таекуондо WTF през 1992 година в спортен клуб „ЕМАР” – в последствие „АЛФА”, с главен инструктор г-н Жельо Светиев /тогава III – ти Дан WTF/. Тренировките се провеждаха на изключително добро ниво и скоро напреднах и станах състезател, с помощта и подкрепата на моя инструктор и съотборници. В клуба тогава тренираха не един добри състезатели, като Мартин Димитров, Силвия Димитрова, иранският инструктор Али Аро и др. Защитих 1-ви Дан през 1996 г. при г-н Чанг Кионг Соо – Ю. Корея. През годините 1994 – 2002, участвах редовно на всички турнири по Таекуондо WTF, провеждани от Българската Федерация по Таекуондо. Състезавал съм се в категории до 58 кг, до 64 кг, до 72 кг и до 78 кг. Печелил съм първи места на Републикански първенства няколко години подред в различни категории. През 1996 г. спечелих второ място на турнира на SAMSUNG (най-големия турнир по таекуондо WTF, провеждан до момента в България), като играх финал с Цанко Начев от клуб „Торнадо” – Казанлък. Играл съм много пъти финали с Пламен Трънски, Паскал Белиус, Стоян Вълчев. По същото време участвах в отворени състезания и на няколко турнира по Кик бокс, провеждани в зала „Дескрийм”, където заех първо място. След 2002 година спрях активна състезателна дейност и се занимавах с други бойни изкуства - Винг Чунг, бокс и кик бокс. Но моята любов си остана Таекуондо WTF, затова поднових занимания след 2006 година. Защитих III-ти Дан през 2008г. Три години бях инструктор в клуб „Мишън” до м. май 2010г., след което взех решение да създам собствен клуб и от позицията на зрелостта да дам своя принос за развитието на Таекуондо WTF и бойните изкуства в България. Свържете се с мен: тел. 0878/22 05 84 e-mail: rangdo@taekwondo-wtf.com